За кекса

Раждането му се губи из дълбините на хилядолетията. Първобитните хора започнали да приготвят кекс скоро след като открили брашното. В най-древни времена кексовете се различавали от хлябовете по това, че в тях имало сладки съставки – най-често плодове или мед.

Остатъци от такива кексове са намерени в неолитни селища – те се състоят от натрошени зърна, които били заливани с вода и мед, притискани, за да се получи подобна на пита форма, и изпичани върху нагорещени плоски камъни.

В древна Гърция подобни сладки пити се наричали “плакус” – дума, която означава и “плосък”. Приготвяли се предимно от ядки и мед. Подобни малки сладкиши били поднасяни на първите олимпийски игри, провеждани на остров Делос пред 776 г. пр. н. е.

Римляните приготвяли друг вид плосък кекс, които се наричал “сатура” – той се състоял от пшеничено брашно и зехтин и бил много по-вкусен и засищащ. Когато завоювали нови земи, те пренесли със себе си рецептата на сладкиша в западните части на Европа и на Британските острови. Постепенно той станал популярен в Англия и Скандинавия.

Във вида, в който го познаваме днес, кексът датира от средновековна Европа. А и можете ли да си представите следобедния английски чай без парченце кекс?

Но най-важното е да му се насладите...